четвъртък, 11 юли 2013 г.

.

Навярно няма чисти и във словото,
така успокоявам ранното израстване,
достигнало  кристално проявяване
в един сезон напълно според нормите.
Приглаждам и подреждам мислите,
които застояват, замъгляват погледа
и правят лесно време в паметта си.
Така изглежда някак си прозрачно
нестигнатото дъно на душата ми;
пред погледа ми се сплъстява малко призрачно
жена пред раждане, или пък мъж след зазоряване.
Очакваме в метафори живота си,
това, което казваме и пишем,
е всъщност личен предговор към мислите,

пред които сме с петна в душите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания