В нощта на меренето везните няма да са равни –
едната ще е пълна с уроди,
а другата – ще бъде празна!
Боговете намаляват заедно с хората.
Лицето обикаля с
часове небето си
да търси образ и подобие,
подобията приличат днес на разполовени конуси,
които се протягат едноръко.
Сърцето е във мястото на празнотата –
олекнала везна на мярата...
Седиш на своя гръб, а аз отдавна съм изправена,
в твоето тяло, в
моето тяло
един общ бог си тръгна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар