Аз бъдещият човек не го познавам...

И не искам. Само като си помисля, че някой ще ни запознае..

Давам умората,

остана умората. Унаследете я, когато бързате.

Телата са отворени и гледам навътре;

търся доброто,

нали се криело (там някъде). Къде се крие доброто? –

в дясното и в лявото стъкло нещо се счупи.

И не се блъскайте –

няма го!

Ходете си разтворени.

Аз не ви познавам, бъдещи.