И-з-к-у-с-т-в-е-н –
така го възприемам поотделно,
защото зная паузата на прочита;
една картина със цветя от детството
за някой продължава в разлконения,
които правят от зелена съвест
непознати по роднинство мелези.
Това е със капак на времето,
затвориш ли го,
заживяваш зимно –
настръхнал си, не е от смяната на вятъра...Започвам:
на вас говоря, не се приемам лично,
но правя опити от настоще в многословие,
не се цитирам, нямам общи дългове
със формата на днешното изкуство!
...По ръцете си имаш насила заровени
побелели от старост кокичета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар