Вариант за детство

В рамката на вратата стои,

не минава назад и напред,

притежава своето място;

впрочем видях я още като дете,

гола, восъчна кукла-

със ръце забити в стена

и с очи – всяка сутрин си слага по две,

за да прави пред мене гримаси.

Извратена вселена? –

някои задават въпроси;

останете без нея! Или, ето вариант:

някой да направи паметник на луната!

Знам, че и други са го споменавали

но аз различно си представях живота –

със ръце забити в стена,

аз изваждах по малко от себе си,

за да бъде завършена някога

малка скулптура на онемяла луна.