Лора Динкова

Написаното днес не се отлива
във форма със заоблени гърди,
очите са от камък – така е редно,
ръцете, ставите и костите
са отлепени: залъгват ни 
с изкуството от примеси –
след първото по смисъл слово,
прибавят себе си – гумени
със кратки, каменни очи.
Написаното днес,
а и това от вчера,
вероятно ще завърши своя паметник
от думи, които нямат и понятие
от изкуство.