Вятър се стичаше по лъчите на слънцето.
Всеки личен живот оплаква по ден и по нощ
часовете. Бързо заострени, доста отпуснати –
в малкото спомени се създават илюзии.
Дълги със пръстите, някак родени покварени
мисли подпират вечния камък.
С ум, не със въглища,
някой чертае образ на облака;
прави лице от нечия обич –
малко надраскана и някак отричана,
във душата се стича восъчна болка;
че ще запълни малкото място
от затоплен въздух по нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар