Есен.
За сезоните доста писахте,че са жълти,
почти надвесени
над телата ни –
недокоснати.
И с мислители, и с писатели,
преди утрото
в цветовете си – мелези,
се намества същото слънце.
Не описвам в цветове лъчите му,
лъчите имат свои автори –
пресмятат в думи малкото в ума си,
а после го нанизват в лични свои метафори..
Бързат пръстите и дописват едно кратко
,,сега !’’;
за да премахнат всичкото писане
за пожълтели, ненужни листа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар