Настъпва и главата си поставя
на рамото ми мъртвата луна.
Със кратък блясък тя
оставя
нанизи,
по които ще поникне
утринта.
(Събуди се рано;
така ще живееш по-дълго...)
Завърнал си се.
значи си разбрал,
че и луната има своя самота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар