Човекът, птицата,
рибата –
устата е двойна –
едната тъгува по време, в което е липсвала,
другата всеки ден се срамува
от нови наречени размисли,
че уж светът съществува
в свои лични предградия,
през които минават нанизани
на минутите облите минуси;
и денят, и нощта са измислени,
за да има за бебета приказки,
във които душата на риба
всяка вечер вселява човека,
и го прави за кратко безмълвен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар