И да обясняваш в жестове, без много думи
и без рисунки върху камъка,
човекът не разбира онзи,
който застава в позиция – изправена,
с ръцете си – в началото мечтателни,
но бързо привикнали със пръсти
и прави непрестанно кръстове
върху челото на единствен спрял се
да размишлява накъде отива стадото,
подгонено със въглени по камъка,
снишило ниско тялото си в ъгъла,
очакващо да нарисува някой мястото,
където онзи, спрелият, ще тръгне,
понесъл чуждите
наместо себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар