Носталгията
е
обърнат
интервал на
времето –
сутрини,
сутрешни
свикваме
някак си..
Вечер е
винаги
това
разбрахме –
в дълбокото
е смехът на
сърцата:
,,Спокойно!’’
- казвам им:
всяко
представяне оплаква края си.
Звукът на
преходно
лази по
релсите;
срича
молитвено
някоя песен.
,,Спрете се
моля ви’’ –
шепна в
дълбокото
и се
разделям завинаги с тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар