Във моя прочит ще се види спомена
за време, във което животът е приспиван със стихове –
сега се сещам твърда ли е люлката и колко думи съм получила
преди събуждане – ‘’детето е добро и не от млякото
ще стане бяло във цвета си’’;
усещам мириса на близките – така както го познава слепият :
завинаги; и ми се иска да е истина
онази обич,
за която липсва второ качество.
Преписвам за живота си на тъмно – по навик
имам страх от светлината,
в нощта тревата винаги е черна
и не пониква нова памет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар