Излайва –
проточва воя кучето на ближния,
аз го нося през кратките си спирки –
така звучат човешките споделяния,
които моделират близките от глина..
А може би нощ е – дъждът запява
и всеки допир става диамантен – тогава
кратката поза става чужда
на късното роднинско смигване.
В такава вечер ближният става куче
и като мен прибавя длани
към вечните човешки напъни
да бъдеш на едно ниво със лая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар