...

Едно момиче около шест,
посяга всяка сутрин към икони,
които бдят над него – преди небето
създават свой цвят във паметта му.
На заден план, както и трябва,
в съответствие – и майка, и татко;
едва помръдват с пръсти да добавят
в живота му по детски нюансиране.
Отпред е - застанала във сянка,
във многото ръце
прегърната,
прегърбената майка на живота (му),
която няма място сред икони.