Всъщност хората не разбират.
Затваряш подадената длан,
поставяш на части надежда,
а тя след това се свива в юмрук
и във въздуха слага съмнения.
Справедливост има за всеки,
който сутрин завързва ръцете си,
не протяга разтворени шепи,
а звукът от сърцето му влиза
вместо длан
във душата ти прави място,
откъдето всеки път щом преминеш,
ще се спираш, погален от непозната
нежност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар