Сам съм и нямам род за самотата.
Несмелите ръце на живота ме
спускат повит във кърмата,
и аз още без да познавам различията
търся нова утроба – няма такава!
Родът изисква пряка връзка с време,
по което лази моето ,,мамо’’ заедно
с придобитата тъга във погледа. Сега си мисля
не е ли взискателно добавянето на деца
в очите ти,
които никак не следят условности:
те правят много богове от дните си,
за да бъдат за кратко
несамотни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар