Лора Динкова

Сега си мисля дълга ли е мрежата
и колко мъртви риби
си поделят сушата.
Дошло ми е до гушата,
до шията
от вашето лично недоизмисляне.
Дълга е мрежата и кратки думи
по езика ми стоят чинно –
още изчакваме,
мълчим взаимно! Само понякога,
едва произнасяме:
,,за човека повече нищо!’’