Какво усеща листото
преди да се изхвърли
от дървото? Свобода?- Едва ли.
Но какво общо имам аз с хората?
Твърде късно се родих и не приличам
на народа си, на майка си;
Не съм унаследила онези принципи,
които правят мит без мисъл,
но пригласят по хор в групово цвилене,
а по род са белязани от бързото лазене.
Мълча и от мълчанието ми излиза съвършено ехо –
така добивам прилика със себе си
и ставам смела в гребена на думите:
убедена съм, винаги,след първия огнен блясък
се стича мрачно черен въглен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар