понеделник, 16 декември 2013 г.

Прилики

                                                                                Какво усеща листото

                                                                                 преди да се изхвърли

                                                                                 от дървото? Свобода?- Едва ли.





Но какво общо имам аз с хората?

Твърде късно се родих и не приличам

на народа си, на майка си;

Не съм унаследила онези принципи,

които правят мит без мисъл,

но пригласят по хор в групово цвилене,

а по род са белязани от бързото лазене.

Мълча и от мълчанието ми излиза съвършено ехо –

така добивам прилика със себе си

и ставам смела в гребена на думите:

убедена съм, винаги,след първия огнен блясък

се стича мрачно черен въглен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания