Съвсем случайно се родих и ще го напиша –
и ти, и ти, и ти – всички сме болка в
различен цвят. А сега ме остави,
ще се разисквам сама.
Този свят
е вселенска грешка и защо ги има
още чувствителните с думи?
Понякога ума ми
се отлепва и прави преходи във време,
в което някой ще го сметне нужен!
Ето, подобен, ближен, ме срещна на пътя си
и ме подмина, естествено. И ти се свиваш
стеснително, и изваждаш мъничка своя болка;
придържаш я леко с ръцете си и сам
избираш цвета й.
Няма коментари:
Публикуване на коментар