четвъртък, 2 януари 2014 г.

Лора Динкова

от далече те вижда силуетен – уж си тъмен,
а в окото й падаш млечен. но животът се преодолява поотделно;
не го разбирам, днес ще се родя и веднага ще въздъхна.
някой случайно, в пристъп на честност ми даде обич,
а след това набързо си взе егоизма обратно – 
сега изглеждам измръзнала, изплашена и млада.
но: светогледът й
има свои понятия, във които побраните двама
във окото й мълчат в пристъп на нежност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания