Чарлс Буковски

едно не много мило стихотворение


те пишат ли пишат,
цъкат здраво стихотворения-
млади момчета и университетски преподаватели,
домакини, които се наливат с вино по цял следобяд
докато мъжете им са на работа.
те продължават да пишат,
едни и същи имена в едни и същи списания,
с всяка изминала година всички пишат с една идея по-лошо,
издават по една стихосбирка,
фабрикуват стихотворения на калъп,
като в някакво състезание,
но наградата е невидима.

не искат да пишат къси разкази, или статии,
или романи,
те продължават
да фабрикуват стихотворения.
всеки от тях наподобява все повече и повече на останалите
и прилича все по-малко на себе си
и някои от младите момчета се уморяват и се отказват,
но преподавателите никога не се отказват.
и съпругите- домакини, които пият вино по цял  следобед,
никога и за нищо на света не се отказват.
и нови млади момчета се появяват с излизането на новите списания
и започва някаква кореспонденция с дами или мъже поети
и някакво чукане
и всичко е преувеличено и тъпо.
когато стихотворенията се върнат отхвърлени,
те ги пренапечатват
и ги изпращат на следващото списание от списъка,
и всички правят четения,
в повечето случаи без пари,
като се надяват, че най-накрая някой ще ги разбере,
най-накрая някой ще им изръкопляска,
най-накрая ще ги поздрави и ще признае
таланта им.
те са толкова убедени в собствената си гениалност,
че нито за миг не изпитват вътрешно съмнение
и повечето от тях живеят в Норт Бийч и Ню Йорк сити
и лицата им са също като стихотворенията им-
еднакви.
те всички се познават и
се събират и мразят и се възхищават един на друг и се избират и
отхвърлят
и фабрикуват на конвейер още стихотворения,
още стихотворения,
още стихотворения,
надпреварата на тъпаците-
чук чук чук, чук чук чук, чук чук чук, чук чук...