Съвсем уместно бях написала,
че обичта и смъртта
са с роднински белези.
Позовавам се на себе си –
невъзможно е да има нанизи,
по които окачени истини
да пищят, че сме хора. Не сме,
от сърцето ми падат кукички,
закачени със широка прелюдия
от човека срещу човека.
Ще те родя,
ще съм земя ,
ще бъдеш развит и поддържан,
и след това бързо ще се фалшифицираш
в много други човечета. Със добри намерения.
Позовавам се на недостиг от надежда,
аз често й създавам лична вселена,
където роднинските белези са непознати
във случайни срещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар