четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Лора Динкова

Те взимат хора като вас
с часовник в предното джобче
и със закрита уста от надвиснали зъби
по устните.
Може би съм ужасно сама,
за да не сбъркам човека със ближен,
той ти подава ръка,
а от нея потичат нещастия. Сега ще направя
много крачки назад, прави ми компания,
върви на задните си крака,
стъпи върха на всички пръсти,
а после падни
и сложи на главата си кост
или кръст
или нещо, което ще бъде един ден надежда.
И застани! Стой си така в сътворението
съвършено изправен;
а аз ще подам пръст или ключ,

за да не сбъркам ближния с човек.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания