вторник, 31 май 2016 г.

Лора Динкова

всяко дете е неосъзнат поет
не, не пропада небето, когато си тъжен,
но земята замахва - огромна, издънена
и замерва в лицето ти пръст и цветя,
и на мъртвите нямите форми;
и пръстта зараства като рана,
като тайния джоб на вселената.
макар че, може би било е другаде и някога, 
макар че, ти не си присъствал, че още те е нямало,
живееш все така безпомощно;
а всъщност тука животът не стига,
а ти се преструваш, преструваш, преструваш,
докато детето посочва друг създател.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания