Меланхолия

аз зная
че през 2056
хората все така
ще имат сексуални проблеми
ще пишат глупава поезия
и ще се самоубиват
голямата мечта за минало
отново ще си бъде същата
и смъртта ще бъде същата
сама си направих
очи
и ръце
и нос
и крака
и лакти
и всичко
може би така е редно
премрежен поглед
и навярно
безсмъртен дух
усилие
заето само
от
лудостта
на пространството
по стените на света
навсякъде има хора
пречат си всяка секунда
трагедията на вековете
Христос ни учи как да се понасяме
Кой ще ни научи как да понасяме света
намирам живота мъгляв
а не ужасяващ
и господ се бави
Но!
защо живеем
сякаш сме получили обещание
меланхолия
небето е черно и розово
и пламнало
хората знаят смъртта си
преминавам бързо
във тяхното бъдеще
и този път не създавам
наново
духа
си