от името на човека
се срамувам
че съм човек
тази раса е толкова неприятна
кръв
кости
и болка
Но
погледът ти е любовен
внуците ми ще
говорят с твоите думи
по нов начин
и аз
няма да изпитвам срам
и ти
ще усетиш
че те има
че смъртта
не е само твоя
(а наша)
затова не ти написах
стихотворение за любов
Няма коментари:
Публикуване на коментар