Изповед

Вървя на празници

спокойно някак си:

безшумно дишане,

не стряскам пътници.

Не удрям главата си

във витринени продажби -

не искам счупени -

стъкла асфалтови.

Докосвам улици

не дишам празнично -

припомням мен си назад

в чертичките.

Седя на ъгъла

протягам ръцете си..

Зная историите на обърнати длани-

не чакат вярата

не искат хората.

Аз гледах времето

и чаках празници;

Обръщах дланите и правех кръстове.

Няма насъщности

няма и същности.

Навярно преходно

е всичко казано -

назад във времето 

не съм припомнена,

не съм и себе си във чужди погледи.

Изпускам кълбото-

разплитам думите

и връщам тебе-

усмихвам се и губя спомена.

Така на празници

въвря замислено,

обръщам времето и

ти разказвам дните си..