И в крайна сметка всичко се забравя:
животът сам се пренаписва
скрит в сянката на някой гръб.
Слепци –
сълзите стъжрат по лицето ми;
очите са невидими за спомен.
И нещо все не съм разбрала
или не отброявам правилно.
Затрупани са вече тези пътища -
думите не са във редовете –
и пак се притесняват да ти кажат
вероятно написаното в стихове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар