Вместо предговор

Запалвам в мислите

далечно ехо.

Свири отнякъде

клише на вятър;

донася пепел

и правя черно лицето си.

Ще ме познаеш –

такава тъмна

такава чужда.

Знаеш какво е -

молитви по листове

чакат да дойдеш

и да видиш себе си.

Така прикрита търся познание

видях ти къщата-

обратно в сънища.

Сега я няма,

но чувам звуците-

онези нотните

по твоите листове.

Докосвам те и виждам себе си –

назаем си,

за малко вглеждане.

Тук следва пускане –

нормално ,преходно.

Сега е тръгване

на теб и ехото.

Казвам молитвите

и ти подарявам пръстите.