Признание

Понякога

засягам лампата –

запалвам я

и гледам в себе си –

във светлото е

уж завръщане;

е уж навремето

и пак съм легнала –

малко усмихнато.

Натам те връщам –

за мен си някак

безмълвен с времето –

без устни с хората –

без допир с глината.

Стоя така

както във снимката;

както си мислиш

нелепо, тягостно.

Печатно времето,

както и лампите

така запалено

гледа в душата ми.

Лежа усмихнато,

назад по спомени,

но пак е същото:

допълваш снимките

и виждаш вечното.