Копирно

Времето само

повтаря себе си :

срича се

и наизустява реплики –

 безпублично,

сковано.

Стопяващ огън

гледа във очите ми –

прозява се

и се завива.

Времето е стъклено,

чупливо –

ароматът е познат,

нетраен.

Заспали погледи,

загледани в съня си

си пожелават

смяна на това

копирно бреме.