Размисли

Наследствените в мен поети

крещят по мене

неуместни  спомени.

Миришат на зима;

обират листата от

селските ниви,

на които не бях поканена.

Животът е обида –

в постоянно раждане

не търси смисъла

усмихва се –

понякога.

Разтваряне със светване –

стържат болезнено,

обират вятъра.

Студът полепва

или смолата

си прави шапки

преди смъртта си.

Наследствено –

не зная сигурно

какво се крие

зад всеки разсмисъл.

зад всеки паметник

Има припомняне –

ръката е проблясване

вероятнпо временно.