На плаж без хора лежа
във пясъка -
слънчево момиче
в очакване на прилива.
Строя си замъци -
такива пясъчни,
красиви може би.
Усещам прилива,
усещам силата,
която скоро ще ме вземе.
Страх ме е от това измиване–
дали вълните ще скрият замъка
на всичко пясъчно?
Или потопена в тях, ще се разтворя в посоката на слънцето.
Принцесата на всички демони…
Ако по тялото ми останат следи от пяната,
ще бъда носеща-
по нещо малко,
но вечно в себе си.
Това желание е вид ласкателство–
за притежание на лъч от
слънцето.
Март 2011. Началото винаги е наивно.
ОтговорИзтриване