Време

Погледът ми викаше.

Ти чу ли думите?-

онези страшните,

онези крайните…

В  последен полет казани…

Те бяха тайната,

онази старата,

години пазена в храма от захар.

Видя ли времето 

така огледано,

завинаги по лицето ти?

Не вярвам във времето,

а само

в мислите по нещо отминало.

Така във спомена

не съм открадната,

не съм наивница спираща мелници.

Там на поляната съм пролет идваща,

прераздаща в годините с цветя и лебеди.

Не вярвам във времето –

зла измислица

за успокоение на живите.