Сълзата сплъстява някакъв смисъл:
дори и уморена от преливане
изчаква по –красиви изгреви.
Животът не се побира в думите:
стои отзад,
почти долепва устните си в края
и бяга.. да
търси невъзможен изгрев.
Изчакване и след това сълзите
наново молят своя смисъл
да има всяка сутрин слънце,
което да залязва без надбягване.
Лора, настръхвам всеки път, когато го чета! И мога да продължа... цяла вечност да го препрочитам! Всеки прочит ми носи новост и емоция, която в предния не съм разкрила! Толкова е красиво!
ОтговорИзтриванеВероника
Това е и една от дефинициите на поезията: внезапно настръхване, което всеки път е различно.
ОтговорИзтриване