Ретроспекция

Запретвам рокличката
и съблазнявам.
Така ли казах? -
харесвам думата и давам поводи
на вятъра
да отпочине този път от себе си.

Това е твърде ясно за живота
красиво да помахва с термини:
една условност всеки път да сричаме
на каменните бюстове в сърцата си.
Разбира се да бъдем равни
пред олтар на думите
е нещо като ерес за изкуството.
Един въпрос ни принизява
долу с времето:
защо не сме научени да свикваме
макар да сме успели да не сричаме.