Рима

Облакът плахо цвета си избира –

малко в поезията губиме смисъла;

и недогледани, и поувехнали

в образ представяме тъмен човек.

Сутрин привеждам и донагласям

малко от тебе,

и със четка гримирам

бялото време:

с черните вежди

на нощните залези

във небето се виждат

непознати дъги –

и в дължината им,

в техния блясък,

аз не откривам

захвърлени капки

от моите очи.